Един от най-необикновените паметници на Делфи днес вече е другаде. Разхождайки се на мястото на истанбулския Хиподрум, на метри от някогашното ниво на земята човек ще забележи три паметника: египетския обелиск от Луксор, увековечаващ победата на Тутмос III край Ефрат около 1425 г. преди Христа, пренесен тук през 390 г. по времето на Теодосий. Другият е също обелиск, отбелязвал повратната точка в хода на конните надбягвания. Този така наречен зидан обелиск не е направен от единен блок, а от дялани камъни, пък покривалите го някога бронзови плочи са откраднати по време на Четвъртия кръстоносен поход.

Между двата обелиска има странна фигурална колона, известната Змийска колона. Константин Велики (301 – 337) донася със себе си един от най-интересните оброчни дарове на благотворния слънчев оракул в град Делфи, за да украси новата си столица Константинопол.

При едно от определящите събития в гръцката история една десета от заграбените в битката при Платея оръжия били претопени и от тях бил направен великолепен паметник – три преплетени една в друга бронзови змии оформят близо десетметровата колона, върху която са гравирани имената на градовете държави, участвали във войната срещу персите. Между главите на змиите е имало златен котел, в който вероятно са хвърляли жертвените дарове.

Символът на тройно преплетената змия предизвиква размисъл и възниква паралелът със змийската сила кундалини, която е един от мистичните символи в йога. Пътищата на меридианите ида и пингала се вият около канала сушумна, течащ в гръбначния стълб, въплъщавайки триединството на мъжката и женската енергия, на силите на Слънцето и Луната. Във всеки случай е наистина благороден жест, че от оръжията на противника не са изковали нови оръжия, а са направили паметник на боговете: вместо война за мир – в прослава на мира, победил войната.

По време на последните войни се натъкваме на тъкмо обратното. На много места църковните камбани са били конфискувани и претопени, за да се осигури медта, необходима за производството на оръжия и муниции. Така камбаните, които са прославяли Бога или са се сбогували с мъртвите, са се превръщали в част от оръжията, носещи смърт. Каква метаморфоза! Майсторът, който е леел камбани и оръдия, трябва да е бил истински магьосник, щом е успявал да обслужва едновременно каузите и на горния, и на подземния свят в земния свят: служел е на небесните сфери и на вечността със своите камбани, както и на адското подземно царство на войните. Такъв майстор никога не остава без работа, защото или е мир и тогава той лее камбани, или е война и тогава преобразува предишните си творби, претопява голямата камбана и камбаната за душите и лее топове.

Който властва над крайностите, има изключителна сила. Майсторът, леещ камбани и топове, е посветен в мистерията на живота и смъртта. Следователно този, който лее камбани, не непременно е миротворец, а който лее оръдия не непременно е убиец атеист.

Успехът в леенето на камбаната е първият камбанен звън; успехът в леенето на топа е първият гърмеж – и двете дейности достигат своята кулминация в звука. Ние не непременно сме майстори в леенето на камбани и топове, но се случва да решаваме определени житейски задачи, комбинирайки силите на крайностите в живота, всички сили на по-доброто си аз и на по-лошото си аз. Дори и по-малко ласкателните ни качества могат да бъдат интегрирани в една по-висша цел. Шестте нравствени врагове – похот, гняв, алчност, илюзия, лудост и завист – не са никак красиви черти, но подобно на метаморфозата на медта, и тези характеристики могат да бъдат включени в процеса на духовното развитие: когато копнееш за истината, когато те е яд на грешките ти или просто жадно мечтаеш за съвършенството. Илюзия, но нека е божествена илюзия – когато забравяш за величието на Бога, за да стигнеш по-близо до Него, и по такъв начин можеш да добиеш едно от съкровищата на мистиците – божественото възхищение. Единствено завистта си струва да бъде премахната; тя е шлаката, от която не се нуждаят нито оръдието, нито камбаната.