Мнозина наричат баланса златна среда, докато други го смятат за посредственост. Можем да кажем, че светът е небалансиран, ала по-скоро става въпрос за динамично постигане на състоянието на хармония. Ако се опитаме да интерпретираме баланса с термина хармония, трябва да дефинираме и самата хармония, а тя е не друго, ами осъществяването на нещата в техния метафизичен смисъл.
Създаването на условия за баланс или хармония насочва вниманието ни към началото на всичко: дали светът е възникнал от покой или от напрежение? Всеки може веднага да отговори: големия взрив, разширяващата се Вселена… Но дали късче материя с размера на монета, с практически безкрайна плътност, би започнало да се разширява във верижна реакция? Днес друго мнение, друга гледна точка за сътворението се чува тихо, въпреки че функционирането на една клетка е много по-сложно, отколкото ако е била създадена случайно. Ами ако добрият Бог е хвърлил тази космическа монета нависоко и все още чака коя страна ще се падне – ези или тура? Възможно е напрежението да е част от природата на двойствения свят, а енергията несъмнено е необходима в началото за създаването и разгръщането на всичко, но можем да предположим, че безкрайният покой, неизмеримото трансцендентно равновесие поддържа този експеримент на двойствеността. Иначе как въобще би могло да има какъвто и да било баланс в този свят, изпълнен с напрежение?
Двата полюса на дуалността се обтягат един друг във вечно уравновесяване на противоположните двойки: материя и дух, тяло и душа, земя и небе, преходност и вечност, сянка и светлина, лошо и добро. Важно е да се намери златната среда между спокойствието на баланса и динамиката на напрежението. За да можем да сравняваме и да оразмеряваме, имаме нужда от отправна точка. И Архимед се е нуждаел от точка, спрямо която да отмести света; а Епикур също отбелязва: „Ако се вдигнеш на война срещу всички възприятия, няма да имаш основа, спрямо която да съдиш самите възприятия, за които твърдиш, че са фалшиви”. (Принципи XXIII). Според една индийска притча големият храм в Дварака ще стои, докато Слънцето и Луната са на небето – тоест в този цикъл на сътворение свещената сграда е онази сигурна отправна точка за вярващите. Баланс на земята и на небето? Неизменност в един променлив свят?
Природните явления не обичат линейността, по-скоро можем да видим действието на цикличните процеси на вечното завръщане. Не е все едно откъде започва нашето изследване: дали между две хаотични състояния откриваме моментния баланс, или допускаме някакво изплъзване между две състояния на равновесие. Отделните точки и състояния се подреждат във верига едно след друго и се получава някакъв ред, някакъв баланс. Балансът понякога е резултат, а друг път необходим компонент на движението. В природата няма нито един пълен кръг или прав ъгъл; при все това можем да кажем, че тя е съвършена. Чудото на съществуването може би най-добре се описва от вълновия сигнал и фракталния феномен.
Състоянието на баланс обикновено се свързва с неподвижност, но познаваме и баланс, проявяващ се в движение и промяна. Ако някоя промяна временно прекъсне, това също може да се счита за част от равновесието: след прилива има отлив, след движението има почивка, успокоение. Можем да кажем, че движението и неподвижността, статичните и динамичните състояния взаимно се предполагат органически и дори ако се погледнат от по-висша перспектива, в конкретни ситуации балансът и дисбалансът са в равновесие.
Тази изключително деликатна задача на природата винаги бива смущавана от темпераментния човек, сякаш той иска да наруши хармоничния естествен порядък.