– Ако се бориш против нещо, ще имаш много врагове – каза учителят, защото знаеше, че сега ученикът му внимава и може би има възможност да сподели с него важни неща.
– В противниковия лагер са мнозина, но все пак… Ако се бориш за нещо, може да си заобиколен от по-малко хора, но ще постигнеш повече. Защото и враговете ти ще бъдат по-малко.
– Това изглежда по-трудно! По-лесно се мобилизирам срещу нещо; ако има съпротива, мога да се боря срещу нея. Но да се бориш за нещо – това по-трудно може да се разбере.
– Съгласен съм, но знай, че всяко явление има ниска и висока точка на подравняване. По-ниското ниво на невъздържаността е насилието, по-високото ѝ ниво е ентусиазмът. Избухливостта обикновено ни мобилизира срещу нещо, докато ентусиазмът ни отвежда към нещо. Това е разликата.
– Разбирам… – каза ученикът и потъна дълбоко в себе си.
– Не искам да те уча на елементарни неща. Данните, фактите и мненията нямат край, ала така или иначе самият ти трябва да проведеш изследването. Искам да дам в ръцете ти формулата за решаване, за да можеш да намираш пътя по всяко време на обучението си!
– Аз вече се чувствам изгубен… Толкова много защо има още…
– Не съм ли ти казвал, че за един духовен човек защо е неуместен въпрос. По-добре питай как.
– Как мога да бъда ентусиазиран за нещо, вместо да протестирам срещу друго? – Сега вече зададе правилно въпроса и знаеше, че учителят му харесва това.
– Ако си само силен, но ти липсва смирение, това лесно се превръща в насилие. Преодолей тези инстинктивни желания. Те принадлежат на тялото ти, но ти си душа – вечна искра от вечния огън. Стреми се да живееш и отсъждаш все повече според душата си и все по-малко според тялото.
– Казвал си ми хиляди пъти да се превърна в послушен инструмент, но как да го направя?
– Без жертвоготовна вътрешна работа няма сериозен резултат. Не се задоволявай със заслеплението, имаш нужда от яснота. Евтините хора искат евтино спасение…
– С какво да започна?
– Мисли! И не само мисли и разсъждавай, ами виждай, знай! Където е тялото, там е и пространството, нали? Движиш се в пространството; външното пространство и вътрешното пространство съществуват въз основа едно на друго. Тялото се свързва с пространството, защото то му осигурява място. Трябва да направиш мислите си леки, леки като валма памук, леки като прашинка, като частичка материя! Ако чрез тази лекота на мислите си в състояние да контролираш физическата си природа и свързаността си с пространството, ти самият ще станеш лек като перце.
– Лек като перце? –попита учудено ученикът.
– Да, лек като перце. С такава лека като перо мисъл великите хора могат да пресичат водата със сухи нозе или дори да вървят по лъчите на светлината.
– А това не е ли ниско подравняване, не е ли заслепление? Прилича ми на магия…
– Заслепление е за онзи, който се стреми да го постигне. Без смирение всяка сила е само показност. Прав си, че тези, които наистина могат да боравят с лекотата на мисълта, вече не се нуждаят от публика. Ако ходенето по вода е ниското подравняване на лекотата на мисълта, тогава високото подравняване е способността свободно да преброждаш сферите на света.
– Свобода? Ти ме научи, че свободата е независимост.
– И още мисля така. Не воювай срещу ограниченията, по-скоро се бори за свобода с лек, необременен ум, бъди независим! Помни: знанието, придобито чрез осъзнаване, носи вечен живот! Така мисли, така медитирай! Чрез духа ще бъдеш силен, а чрез знанието – безсмъртен.