Елементите

Учението за елементите не е само вълнуваща част от науката химия. Всички златни цивилизации, живеещи в хармония с природата, са се занимавали с науката за елементите като фактори, съзидаващи света. При гърците четирите елемента са земя, вода, огън и въздух; в Индия към тях се прибавя като пети елемент и етерът, който е с по-фина природа; докато китайската традиция към земята, водата и огъня добавя дървото и метала. Земята, водата, въздухът и огънят могат да се представят като четирите ъгъла на основата на пирамидата, а петият елемент, етерът, може да се сравни с върха на пирамидата – той държи системата ведно, включвайки в себе си всички елементи.

Земя, вода, огън, въздух, етер, ум, разум и фалшиво его – тези осемте съставляват Моята отделена материална енергия. Отвъд тази нисша природа има и друга, по-висша Моя енергия – живите същества, които се борят с материалната природа, изграждаща Вселената. (Бхагавад Гита 7.4 – 5)

Природата се смята за пасивен фактор във Вселената. Приписват ѝ женствени, приемащи характеристики и я сравняват с чашката на лотосовия цвят, която приканва пчелата. На други места природата се разглежда като активен, но сляп фактор, към който иначе пасивният дух допринася като мъжки фактор – така земният живот се проявява чрез елементите от висшия синтез между двете.

Първичното състояние на Вселената предполага равновесие между елементите. Всички елементи са необходими за хармоничното функциониране на живота: твърдост, флуидност, енергия; а без въздух няма живот. Животът обаче предполага познаване на пропорциите. Ако има прекалено много или прекалено малко от някой елемент, той е безполезен. При елементите средната стойност е необходимо условие за хармонично функциониране. Ако съставните елементи земя, вода, огън и въздух се изчерпят, резултатът ще бъде безплодие, суша, студ и задушаване; ако обаче се разбушуват, това ще причини земетресения, наводнения, пожари и урагани. Равновесието на елементите дава възможност на душата да измине своя земен път.

Аристотел