Сега за занаята. Имам един многоцветен стъклен глобус от майстор стъклодув. Първоначалното му предназначение е било за украса, всъщност излишен предмет. Английско червено, слънчевожълти петна, прозирна сфера – не, това не е излишен предмет, а крехък макет на нашия свят. Благодарение на майсторлъка си в леенето стъклодувът е способен на това, на което дори и великите мистици не са – да огъва пространството. Математиката и геометрията, ръка за ръка с теоретичната физика, се мъчат да огънат пространството, а стъклодувът прави това ден след ден. Смесва елементите: втечнява твърдите вещества, добавя въздух, оформя ги и пластичната материя отново се втвърдява. Същински потомък на алхимик, а кой знае, може да е и истински алхимик?

Сега за геометрията. Две точки са достатъчни, за да се начертае линия. Това само по себе си е магически акт, защото така се сътворява нещо, което досега не е съществувало. Как точката, която няма разширение, все пак е в състояние да обозначи или да дефинира каквото и да било; как от една точка стават две; и как те заедно могат да създадат един измерим, макар и неосезаем обект – линията – това все още е загадка.

Ако тази линия, или по-точно отсечка между две точки, се прекъсне веднъж, все още нищо няма да се случи; но ако се прекъсне още веднъж и ако началната и крайната точки се съберат, тогава се образува ново чудо – триъгълникът. Както линията разделя равнината на две половини или, ако желаете, разполовява Вселената, разделя голямата сфера на съществуването, проектирана върху равнината в две полукълба, така и триъгълникът, сгънат от линията, е обвързан от този факт. Разделеният наполовина кръг е 360 ÷ 2 = 180°, а сумата от ъглите на триъгълника не може да бъде повече от 180°. Да приемем ли спокойно тази геометрична закономерност, или да прекрачим нататък?

Сега за експеримента. Да продължим! Ако прекъснеш отсечката не два, а три пъти под прав ъгъл, на равни деления и в една и съща посока, получаваш квадрат. Ако просто го удвоиш и завъртиш единия от двата квадрата на 45° около центъра, ще имаш пред себе си осмоъгълник, а от него до кръга са само няколко крачки. Ако повтаряш завъртването на малки стъпчици, върховете на квадратите маркират безкраен брой точки в сферична арка – тоест успял си да превърнеш квадрата в кръг. Ако не следваш този трудоемък метод, а вместо да пречупваш първоначалната отсечка, просто леко я огънеш, отново ще се образува кръг. Вземи кръга и го завърти по един от диаметрите му – появява се кълбо. И тук се ражда нещо ново: първо точката, която няма измерение, ражда правата; след това едномерната права ражда двумерната равнина; а сетне равнината ражда хармоничното тримерно геометрично тяло. Свободно прескачаме от едно измерение в друго.

Сега за изкривяването на пространството. Вземи пластичния триъгълник и внимателно го прилепи към повърхността на кълбото. Нова магия: сферичният излишък е точно с колкото ъглите на сферичния триъгълник надвишават 180°. Чрез огъване на острия триъгълник в пространството правилата стават гъвкави. Вътрешното и външното пространство на сферата се предполагат взаимно; различават се едно от друго, но и не могат да съществуват едно без друго. Сферата няма плоска повърхност, не може да се хване… И все пак можеш да хванеш кълбото, представящо Вселената, в дланта си, човече. Може би и светът е само кълбо в ръцете на Бога – нищо друго освен простичкият факт на любовта. Освен голямото кълбо на света Слънцето също е кълбо светлина в небосвода. На Слънцето също няма да намериш плоска повърхност и все пак, ако се отвори Слънчевата порта, можеш да преминеш през нея в светлината.

Триъгълник, квадрат, кръг, сфера – форми, следващи една от друга, мистични форми. Всичко е материално и въпреки това вратите се отварят, измеренията стават проходими и се създава нещо, което не е съществувало преди. Триъгълникът, квадратът и кръгът заедно образуват Великия херметичен печат, великото дело на обединението, което крие тайните от непосветените. Който притежава трите равнинни форми – триъгълника, квадрата и кръга – е придобил власт над пространството и времето, над разпадането и обвързването, над външното и вътрешното, над правото и кривото. Вече нищо не липсва.