Архаичните мислители са използвали изключително проницателни метафори. Една такава аналогия описва хоризонталното сечение на Вселената като колело на каруца. В центъра е най-висшата същност или, ако искате, Бог. Неговата непосредствена среда е домът на небесните системи, домът на обожанието, на светата хармония, която излъчва радостта на небесната подредба. Спиците са духовните процеси от различно естество: пътят на героичното или литургичното ритуално действие; епистемологичният, или философският път на знанието и благоговейният път на любящата преданост. Тези спици свързват колелото с главината, която е системата от нравствени принципи, забрани и предписания. Философският аспект на морала е етиката, с която от незапомнени времена се занимават не само светските закони или религиозните системи, но и философите. Нравствеността улеснява съжителството между хората, определя правилното, както и формите на поведение, които да се избягват, а също така насочва към вечното призвание на човека.

Малко известният Пиер Шарон (1542 – 1603) бил френски проповедник, обвинен в атеизъм, независимо че е бил убеден християнин, именно заради своя философски и морален труд „За мъдростта”. В него той пише:

„Призванието на мъдростта е да разберем как да сдържаме и овладяваме желанията и удоволствията си… Това учение може да се обобщи в четири точки: малко, естествено, умерено, сдържано.

Ако желаем малко – с това спокойно можем да устоим на променливия късмет.

Естествено – има два вида желания, естествени и неестествени; за естествените е достатъчно и малко…

Умерено, без прекаляване – така не причиняваме вреда на останалите и запазваме собственото си добро.

Сдържано – траекторията на нашите желания и удоволствия трябва да бъде стеснена, ограничена и кратка.”

Може би не е изненадващо, че Шарон се връща към четирите основни добродетели на класическата гръцка античност, които според Платон са мъдрост, смелост, умереност и справедливост. Към това гърците са добавили приятелството, при което човек преминава от индивидуалното съществуване към сферата на общностното съществуване. Подчертаната от Шарон умереност е свързана със златната среда на Буда или с дисциплината в йога, но древните хора също са вярвали, че нравствената добродетел е средната стойност помежду крайностите. „Най-безопасно се върви по средата” – казва Овидий. Шарон също така говори и за мъдрото поведение:

Лицето и очите ни трябва да бъдат открити и приятни за всички, но духът и мислите ни да остават забулени и скрити за всички; нека се изразяваме простичко и дискретно; нека винаги да сме внимателни и нащрек: „открито чело, сдържан език, скрит ум и не се доверявай на никого”; правилно е да виждаш и чуваш много, да говориш малко, да преценяваш всичко: „виж, чуй, отсъди”!

Моралното предупреждение на Шарон не изисква само учтивост и добри обноски. В допълнение към правилното поведение той размишлява и върху финалния въпрос за смъртта.

Глупаво би било да следваме път, който не води наникъде. Добродетелният човек е много по-спокоен в беда, отколкото поквареният в сполука. Смъртта е владетелката на дните; тя отсъжда колко ни остава. В последната сцена (в смъртта) няма преструвки: „Тогава истинският ум напуска дълбините на сърцето / Маската пада и остава човекът”.