Възможностите на духовния човек и на биологичния човек, изглежда, неизменно се разграничават. Има ли решение за това разделение? Или светите аскети се радват на вечен живот в Елисейските полета в съвършения резонанс на най-горната си чакра, а биологичният човек остава да се скита окалян из земната долина на скръбта? Едва ли може да се очаква един агностик и материалист, израснал в удобства и загубил своята вяра, изведнъж да се превърне в просветлен светец, който вече се е отърсил от всички светски концепции.
Духовният човек и биологичният човек представят най-възвишената и най-пропадналата човешка позиция, а тази ситуация може да се завърти около центъра – именно сърдечния център.
Двете най-външни чакри на човека – коренната чакра, която е с природата на земния елемент, и коронната чакра, отразяваща висшата интелигентност – изобразяват сложния характер на човека. Според философията на йога човекът е същество с двойствена природа: боговдъхновена, съзнателна духовна искра (представена от коронната чакра), затворена във вкоренено в земята тяло (което е символичното значение на коренната чакра). Тоест най-фината ментално-духовна субстанция се пропива в най-сгъстената материална реалност.
В коренната чакра почива жизнената сила под формата на увита змия. Това е кундалини-шакти, която може да се активира чрез определени упражнения и по този начин енергията на човека може да се издига на все по-високи и по-високи нива. Земният живот служи за въздигане. Леката въздушна сила на сърдечната сфера може да внесе хармония между отделните нива на чакрите, стига емоционалният център на човека да е достатъчно озарен и чист от духовна гледна точка.
Гръбначният стълб е и скиптър, на върха на който царува епифизната жлеза – тоест възможността за просветление се отваря върху централния духовен стълб на човека. Ето че пред нас е жезълът на Дионис, тирсът, преплетен с бръшлян и лози, завършващ отгоре с шишарка. Дионис е вкусвал същността на живота в екстаза на опиянението, а неговата мистична школа се стреми да опита напитката на вечното съществуване, предизвиквайки предела между живота и смъртта. Това е един вид трансформация, когато практикуващите мистерията попиват Дионисевото качество на нивото на съществуването, за разлика от обсебването, което се случва в Делфийския оракул, където Аполон, въплъщение на уменията, които е придобил, завладява съзнанието на своята гадателка и чрез нея изрича съдбоносните си предсказания.
Има аналогия и между гръбначния стълб и жезъла на Хермес кадуцей, в който двойка змии се увиват около тоягата. Според философията на йога в гръбначния стълб има три енергийни канала: централният сушумна, течащ в гръбначния мозък; десният, слънчев, екстровертен канал пингала, свързан с лявото полукълбо на мозъка, и левият, лунен, интровертен, свързан с дясното полукълбо канал ида. Те също се пресичат няколко пъти и се сравняват с трите свещени реки: Ганг отляво, Ямуна отдясно и мистичната Сарасвати по средата. Символичното съответствие на тези реки е: Съзнание (Сарасвати), Съществуване (Ганг) и Любов (Ямуна).
А ако добавим към олицетворяването на тези енергийни канали като реки и че самият гръбначен стълб се сравнява с планината Меру, която бележи центъра на света, тогава вече имаме пред себе си една своего рода райска картина със свещената планина и древните реки, течащи в посоките на света.
Якоб Бьоме описва един друг вид гръбначна система в символичното човешко тяло, а именно наподобяваща разперено дърво. „Дървото, вкоренено в сърцето, пониква от Огледалото на Божествеността и разпростира клоните си през сферата на Интелекта към сферата на Сетивата. Корените и стволът на това дърво ни напомнят за божествената природа на човека, която можем да наречем неговата духовност; клоните на дървото са отделните части на тази божествена природа и могат да се разбират като индивидуалността на човека; докато листата поради своята крехка природа могат да бъдат сравнени с личността, тъй като личността не споделя практически никакви характеристики на своя божествен източник.”