– Имам чувството, че съм в застой… – изречението прозвуча с болка, но и много истински. – Работите ми не напредват, а дори което върви, всъщност не ми носи радост.
– Надявам се, не искаш само да се оплакваш?! – бе строгият отговор. – Ако питаш как да продължиш напред, има смисъл да говорим; ако просто искаш да се оплакваш, намерѝ някого другиго.
В отговор настана изненадано мълчание, но суровите думи възвърнаха на човека енергията му. Той заслуша внимателно. От това и събеседникът му омекна.
– Естествено, като си към четиридесетте… какво очакваш? От време на време изпадаме в застой, не се изненадвай.
– Добре де, и преди съм имал спадове, но сега сякаш всички сили са ме напуснали.
– Да, това са симптомите… Не искам да използвам клишета, пък и ти, мисля, няма да се задоволиш с една-две евтини забележки като „нервен срив” и „депресия”… Не вярвам в такива неща.
– Но тъкмо такива неща чувствам. Тази липса на енергия… сякаш цялото ми въодушевление се е изпарило.
– Да, трябва да си го възвърнеш. Но онова, което вчера е било добро, може да не е така ефективно днес. Източниците на радост овехтяват, а ти самият минаваш нататък. Не се задоволявай със същото, с което и по-рано! Влез по-надълбоко.
– Как?
– Казват, че човек може да премине на следващото ниво само когато е извлякъл всички поуки от настоящата ситуация. Ако вече си извървял всички зигзаги на тази плоскост, можеш да преминеш по-нататък.
– Но аз не виждам изход, не виждам възможност за промяна.
– Представи си, че си затворен в стая с дванадесет врати и всички те са заключени – тогава вероятно трябва да останеш в тази стая. Обаче ако една от вратите е отворена, можеш да излезеш през нея. Тази отворена врата ти дава същевременно и правото да се озовеш навън. Кое те вдъхновява?
– В момента нищо. В нищо не намирам радост.
– Започни отначало! Проследи кое те е довело до сегашното ти състояние и го промени. Защото, ако повтаряш все едни и същи ходове, стигаш до все едно и също място. Ако не си доволен от положението си, трябва да промениш нещо.
– Но сега ми е трудно дори да мисля.
– Добре, често се чувстваме на дъното. Ала тъкмо от дъното можеш да се оттласнеш. Едва когато си долу, разбираш истински кой е пътят нагоре…
– Какво да правя?
– Пред теб има две решения. Можеш да съдействаш за обновлението: да разсъждаваш, да анализираш ситуацията, да установяваш кои са допринасящите фактори и да действаш упорито и последователно. Дори да е само една крачка, да я направиш. Това е интерактивният метод. Втората ти възможност е един по-фин, почти незрим метод, който не се основава на сила. Това е интерпасивният начин, при който изчакваш да дойде времето за промяната и не натискаш, а поканваш решението да дойде. Не те насърчавам да бездействаш, а да действаш, без да действаш. Пренастрой се към по-фините трептения на битието и се учи да бъдеш доволен. Ако се чувстваш ограничен и лишен от енергия, приеми това положение, но без да се съгласяваш с него!
– Интерпасивен? Не бях чувал това преди…
– Радвам се, че можах да ти кажа нещо ново. Застоят е факт, но не е крайната спирка…