Кръгът е изключително специална равнина – той е най-малката обиколка, обхващаща най-голямата площ. Това се дължи на радиуса, което в превод от латински е „лъч”. Радиус, лъч, излъчване… Радиусът е разширение, поле.
Всеки има такова поле, в което се разпростира – това е, което си е твое, което ти е познато. Селището или страната, в която живееш, и малко по-нататък от тях. Докъдето стига дължината на радиуса, ти си си у дома, чувстваш се в безопасност.
Колкото хора, толкова и сфери на разпростиране: при едни сферата е по-тясна, при други по-широка, но при всички е ограничена. Ако преминеш отвъд собствения си радиус, губиш увереност. Лесно е да изпиташ това. Достатъчно е да заминеш за чужд град, където не познаваш никого и нищо, за да те обземе смущение. После постепенно свикваш с обстановката и започваш да се ориентираш. И това важи не само за физическите измерения, но и в по-фин смисъл.
Подобно на физическия радиус, има и радиус на интелектуалния обхват. Някои неща са в пределите на разбиранията ни, тях ги схващаме лесно. Ала онова, което попада извън този радиус, разбираме изключително трудно – даже ни е непосилно да приемем, че изобщо има нещо отвъд способността ни за разбиране… И все пак в човека присъства жаждата за знания. Тази вътрешна жажда за разбиране е доказателство за съществуването на съвършеното познание.
А наред с физическия и интелектуалния радиус съществува и духовен радиус. При повечето хора духовният радиус клони към нула, духовният им кръгозор е не само тесен, но и несигурен, свежда се единствено до догадката: Абе има нещо… Обаче какво – не е ясно. Безкрайно широките духовни перспективи изглеждат непознати. Ти мислил ли си някога какви духовни хоризонти те очакват? Какво е бъдещето ти във вечността? Във вечността съществува само вечност, няма минало и няма бъдеще, има единствено непрекъснато сегашно време и възхитително настоящо битие.
Когато човек се занимава с духовни практики, той всъщност се занимава с увеличаване на своя радиус. По-голямата част от духовната реалност се простира отвъд пределите на мимолетните ни възприятия. За наше щастие просветените светци говорят точно за тази духовна реалност, те даже ни зоват: „Ела, присъедини се, присъедини се към нас! Отвъд границите на тялото, ума и вярата ти те чака един много по-пълен свят, защо не идваш?”.
Разшири границите си! Увеличи своя радиус! Ако успееш да направиш дори една крачка по пътя на духовното развитие, ще си способен да увеличиш радиуса си и обхватът ти ще стане по-широк. Тогава можеш да очакваш неща, които никога не си се надявал да се случат.
В началото виждаш съвсем малък отрязък от духовната реалност, но с увеличаването на радиуса ще постигнеш невъобразимо по-всеобхватно, по-дълбоко и по-възвишено възприятие за нея. Разширявай границите си, изживей непознатите до момента усещания на възхищение към всемира и Бога! Може и да те смути онова, което преживяваш: „Странно, чувствам се свободен! Колко необичайно! Не познавам това усещане – да съм щастлив! Толкова съм свикнал с горчивината! Нещо става с мен, не мога да го обясня, но ме изпълва с радост”.
Ако дори една-единствена крачка може да е съпътствана от убедителни резултати, до какво ли тогава ще доведат следващите крачки? Какъв е пределът на духовния радиус на човека? Докъде се простира обхватът му? Може би до личната среща с Бога?
Една жена носела наръч съчки, била насъбрала по-дребни и по-големи клони, за да има с какво да стопли колибата си. Мъкнела огромен товар на гръб и се изморила. Свалила наръча да си почине и въздъхнала: „Боже, колко е тежко!”. Въздишката ѝ била толкова искрена, че пред нея се явил Бог. „Ти ме призова искрено и Аз дойдох. Нека ти изпълня едно желание.” Жената, без да се замисли, веднага отвърнала: „Я ми помогни да си сложа пак наръча на гърба!”. „Нищо по-лесно от това! Връщам ти твоя товар!” – рекъл Бог и изчезнал.
Разширявай границите си, мисли за нещо повече от своите съчки, те бездруго скоро ще изгорят. Ако Бог те прегърне, прегръдката Му сгрява и можеш да захвърлиш снопа съчки. Разширявай границите си и не бъди дребнав! Дори ако ярката звезда на източния хоризонт те напусне, ти винаги ще можеш да оставаш с нея. Осъществи идеалите си, открий вътрешните си извори! Не пропилявай онова, което си спечелил, а го умножавай!
Радиус – може тази мисъл днес да ти е непозната, но утре ще ставаш и лягаш с нея. Защото радиусът е не само разстояние, обхват и център, не е само разширение, но и излъчване. И тази светлина един ден ще те споходи. Божественото излъчване включва божествения поток. Нужни са безкрайно дълги вълни, за да можеш да се свържеш с вечността. Но ако отговориш на призива, ще грейне и твоят блясък. Защото не само ние имаме радиус. Бог също има радиус. Ако всемирът пристъпи към теб, ти попадаш в неговия обхват. Винаги оставай в светлината…