Благословено време – време на възход. Отвъд надира, отвъд мъртвата точка. Но кое време именно е благословено, можем да определим по два начина: по хода на Слънцето и по духовната сила.
Престоявайки за кратко в Тропика на Козирога след зимното слънцестоене, Слънцето най-сетне поема на север. През зимата то се движи най-ниско по небосвода, тогава е най на юг, не се издига над главите ни и дори по пладне лъчите му падат косо, ако въобще успеят да пробият мъглата и облаците. Но след точката на обръщане арката, по която се движи Слънцето, започва да се издига, то тръгва на север, а вървенето в северна посока означава търсене на съвършенство. Светлината се ражда отново и Слънцето, поело на север, обозначава началото на благословеното полугодие чак докато достигне най-далечната точка на север – Тропика на Рака. Други смятат за започване на благословеното време пролетното равноденствие, ала откъдето и да го гледа човек, времето от началото на пролетта до Еньовден несъмнено е благословено дори и по календарните изчисления.
Другият начин да пресметнем благословеното време, е измервайки духовната си сила. Началото на годината се смята за благодатно, благодатно е началото на седмицата, благодатен е и изгревът – началото на деня; обаче в подходящо състояние на съзнанието всеки миг е благодатен. Така делниците се превръщат в празници, сивото става сребристо, облачността – слънчево сияние. Тогава какво чакаме? Календарът да ни посочи, че времето се движи напред, или съзнанието ни да се извиси, та с неговото просветление да се увеличи и светлината?
Не само ходът на Слънцето прави даден момент благословен, но и разкриването на божествената сила, спускането на аватар или раждането на някой велик светец. Моментите, отличени с астрономически или духовни годишнини, са благословени.
Мнозина очакват по това време пришествието на Спасителя, за да възтържествува Принцът на светлината над тъмнината. Но кой е този Принц на светлината, каква е неговата природа? Докато не можем да решим дали светлината е някаква корпускулярна материя или по-скоро енергиен поток, как бихме могли да отговорим? Принцът на светлината е искрата, чиято сила е озарението… двете са неделими. Осъзнаването за това освещава периода, който бездруго е отличèн; освещава и човека. Защото душата е искра от изначалната светлина; всъщност всеки човек, всяко създание е един малък принц на светлината. Ако въобще очакваме нещо, всъщност очакваме да ни осени познанието за това. Защото светлината помръква именно поради незнанието, злото е в състояние да покрие изначалното сияние, само че не може да го унищожи. Memini – „спомням си” на латински. Няма нужда от друго освен от припомняне, от съживяване на изначалното прасъстояние.
Очакване: Слънцето да се движи все нататък по орбитата си, издигайки се над надира; от хаоса отново да се възцари ред; душата да се просветли и да излезе от тъмнината; умът да се отвори и да се освободи от незнанието.
А тъй като пространството не е друго освен вкаменено време, то също трябва да бъде благословено. Пространството и времето се освещават и постепенно започва фина вътрешна промяна; ставаш по-чувствителен към чистите истини, полека-лека се освобождаваш от робството на леконравието и вместо да се ръководиш от обвързаността с всевъзможните правила, в теб заживява духът на вечно валидните принципи. Не тичаш по външните трасета, които са лесни за пробягване, а поемаш по невидимия вътрешен път. Очакваш онова преображение, което е леко като полъх и е призвано да промени не външността ти, а да възкреси изначалната ти светла природа. В момента на просветление бликва огън във върха на сърцето и през тези озарени двери душата се издига по сто и първия канал; а когато излезе от тялото, по лъчите на Слънцето или на крилете на медитацията се въззема все по-нагоре, достигайки Слънцето, понеже то е портата на света – вход за мъдреца, ала затворена врата за невежия.