Заповеди

– Е, достатъчно съм ви учил, сега аз ще задавам въпросите! – каза доволен учителят.

Учениците се вцепениха: какво ли ще последва? Едва в този момент осъзнаха в колко лесно положение са се намирали, докато задачата им е била само да задават въпроси – въпреки че да зададеш добър въпрос, е голямо изкуство. Те добре знаеха от поученията на своя наставник, че глупакът може да зададе много повече въпроси, отколкото мъдрецът е в състояние да отговори. И сега бяха попаднали в капан: какъв ли въпрос ще им отправи техният учител? И как ли ще могат да отговорят?

– Ако от вас зависеше на какви заповеди да се подчинява човек, какво бихте поискали? Кои са трите правила, на които бихте настоявали, ако бяхте Господ Бог?

Пълна тишина. Не бяха очаквали това. По-скоро някакъв сложен философски въпрос или някой фин, нелесен за тълкуване елемент от светата традиция – но заповеди? Накрая се обади най-смелият.

– На момента се сещам само за две: „Отнасяй се с другите така, както искаш и те да се отнасят с теб!” и „Мисли и за тези, които идват след теб!”. – Всички закимаха доволно.

– „Обичай себе си!” – обади се следващият, – „Уважавай другите!” и „Бъди благодарен за онова, което имаш!” – изпървом се обаждаха с тихи гласове, после заклокочи глъчка. Обади се един умен глас:

– „Познай себе си, Мен и връзката ни! Ако си разбрал това, моля те, ела при Мен! И моля те, бъди състрадателен към другите!”

– „Не живей в миналото или в бъдещето, създадени от твоята психика, а във вечността на настоящия момент!” – каза ученикът с най-сложното мислене измежду всички. – „Пълното себеотдаване е възможно само ако приемеш, че всичко е от Бога, всичко се подрежда по Неговата воля и е препоръчително да го приемаме без вътрешна съпротива.” И накрая: „Стреми се да изпиташ радостта на себеосъзнаването, вместо да се опитваш да я разбереш с ума си!”.

– Бих помолил: „Служи на другите, не на себе си!” „Стреми се към съвършенство!” и „Излъчвай обич!” – прозвуча тънък глас, в който се чувстваше, че ученикът се стреми да компенсира сложните тълкувания с практичност.

После се обади един уравновесен:

– „Старай се да цениш и развиваш добрите качества в себе си и в другите!” „Стреми се винаги да даваш най-доброто от себе си!” И да – „Бъди весел!”.

Мисълта на последния пожъна всеобщо одобрение и веднага се присъедини следващият ученик – мечтател, поетична фигура:

– „Пей Ми всеки ден!”, „Прави радостен всеки ден!” и „Боядисай дома си във весели цветове!” – с това предизвика усмивка на всички лица. Следващият беше най-резкият ученик:

– „Бъди искрен!” – мърморене. – „Бъди нормален!” – кикот. – „И по-полека!” – взрив от смях. Може и да е най-резкият, но вътре в себе си все пак е може би най-деликатният от всичките. Заговори хитрецът:

– „Служи само на Мен!” „На другите също казвай да служат само на Мен!” „Не прави нищо друго!”

Всички почувстваха в думите му шегата, но и сериозността. Обади се най-добрият му приятел:

– „Отдавай се колкото може по-пълно на удоволствията си, както правя и Аз!” – тук всички изсумтяха. – „Не се тревожи, накрая ще разбереш всичко…” – и шумотевицата стихна.

– „Живей просто!” – каза един решителен глас. – „Уважавай природата, не я унищожавай!” „Служи Ми, ако и ти го искаш.”

Колко либерален закон! Дори не е заповед, по-скоро страстна молба.

– „Бъди съзнателен каквото и да правиш!” „Бъди свободен и благодарен!” „Обичай Ме, защото и Аз те обичам…” – Последните думи прозвучаха тихо, едва чуто, но всеки ги разбра. Накрая се обади един решителен, весел, но и сериозен ученик, когото всички обичаха:

– „Дари Ми сърцето си и Аз ще ти дам Своето!” „Виждай Ме във всичко и във всеки!” И „Чакай третата заповед, за да мога да ти кажа нещо ново”. – Тук прозвучаха ръкопляскания, а учителят също се усмихна.