Да говориш честно, е високо изискване. Добродетелният човек говори добродетелно; човекът – това е неговото слово, неговата реч… Такава реч не е просто форма на учтивост, не е просто субективна позиция, а по-скоро възвишеност, посветеност на истината.
Трите основни сфери на човешкия живот са действията, думите и мислите – тоест работата на тялото, на устата и на главата. Всяко едно е по-трудно за дисциплиниране от другото. Дисциплината на тялото е добродетелното поведение, дисциплината на устата е честната реч, а дисциплината на ума е чистотата на мислите. Речта е една от чувствителните сфери за човека, защото думите лекуват, но и нараняват. Древните учения гласят, че всяка дума е носител на светостта; затова трябва да се обръща внимание на скромността на речта. Празните приказки вредят на тази изконна святост, както ѝ вреди и лъжата. Всеки може да говори, обаче да каже нещо – това е въпрос на осъзнатост. Да говори, обича всеки, да слушат, обичат малцина, макар че да изслушаш някого, може да е лечебно за него. Ах, че хубаво си поговорихме! не бива да означава, че от началото до края си слушал само собствения си глас.
Комуникацията има своите правила, което, разбира се, означава едновременно права и задължения. Основа за добрата работа на една общност е: открита комуникация, да няма теми табу и да може да се говори за всичко. Това са трите права, от които може да се възползва всеки, склонен да приеме и трите задължения, а именно: уважение към темата и участниците; избягване на заяждания и склонност да се приеме отговорът. Когато спазваме задълженията, се реализират и правата.
Основата на добрия разговор е уважението към темата, към събеседника, към слушателите и към себе си.
В двора на един владетел се насъбрало голямо множество хора за въздаване на справедливост. За да се реши спорният въпрос, трябвало да бъдат разпитани страните – един свещеник, един рицар, един търговец и един скитник. Съдията наредил на свещеника:
– Кажи!
И всички внимателно изслушали онова, което казал. Втори по ред следвал рицарят, на него съдията казал:
– Кажи истината!
И рицарят разказал каквото знаел. Трети бил търговецът:
– В твоя полза ще е да кажеш истината! – приканил го съдията, а на скитника накрая рекъл: – Ако не кажеш истината, лошо ти се пише!
Зачудили се хората, дори и владетелят, и наредил на съдията да обясни защо е приканил с различни думи свидетелите да дадат показания.
– Свещеникът е Божи човек, който винаги говори според божествената истина; нещо повече – каквото и да каже, то е от полза за всеки от слушателите му. Трябва просто да го помолиш да говори и да слушаш какво казва. Рицарят е войнствена натура, а тъй като е и вещ в дипломацията, в която истината понякога се скрива, той трябва да бъде призован да каже истината! Просто трябва да му се напомни за доблестта и тъй като е поддръжник на справедливостта, той ще разкаже събитията вярно.
– Право казваш; но какво е положението с търговеца? Ами със скитника?
– Е, за търговеца висш идеал е печалбата, ползата. В името на ползата той е склонен да послъгва, но и да казва истината. Ако има изгода от това да каже истината, той ще го направи, тъй като в основата си е добър, макар да не му е чужда известна хитрост. Що се отнася до скитника, той просто е извън обществените норми и по тази причина може да бъде принуден да каже истината само със заплаха.
Така свършва историята. Човек, чиято реч е дисциплинирана, се придържа към истината, говори любезно, без да обижда другите, и се позовава на светите истини. А ти какъв си? Добродетелен свещеник, войнствен рицар, користолюбив търговец или скитник извън обществото?